Пак в съня си те виждах,
ала, вървейки към тебе, паднах.
Стреснат, очите отворих,
нямаше те, с болка разбрах.
После, в ъгъла седнал, заплаках
и спомените с надежда прегърнах.
Надежда, че през вратата ще влезнеш,
надежда, че отново ще ме прегърнеш.
Но и тази искрица бавно угасва,
безмилостно сега ме убива.
Усещам само как нощта ме гали,
със студените си мрачни длани. ...