Пак в съня си те виждах,
ала, вървейки към тебе, паднах.
Стреснат, очите отворих,
нямаше те, с болка разбрах.
После, в ъгъла седнал, заплаках
и спомените с надежда прегърнах.
Надежда, че през вратата ще влезнеш,
надежда, че отново ще ме прегърнеш.
Но и тази искрица бавно угасва,
безмилостно сега ме убива.
Усещам само как нощта ме гали,
със студените си мрачни длани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация