May 27, 2009, 6:48 AM

Отровена 

  Poetry » Love
655 0 2

Младостта ми е зелено стръкче,

а буря страшна носят твоите очи,

искам да разкъсам всички дрехи

напоени с твоите лъжи...


Любовта ми е красива птица,

ти си само лед и мраз,

в ръцете ми усещаше невинност,

ала във скръбен ангел се превърнах аз...


Не биваше да харча святи чувства,

да страдам, да умирам, да простя,

не биваше с отрова да напълниш

една кристална чаша самота...

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Неописуема нежност струи от стиха ти,Радосвета...Наистина финалът е страхотен!Поздрав от сърце!
  • Доста добро, финалът ми хареса..смисълът е дълбок и въпреки това поднесен леко
Random works
: ??:??