Отровена

27 may 2009, 6:48

Poesía » De amor

656 0 2

Младостта ми е зелено стръкче,

а буря страшна носят твоите очи,

искам да разкъсам всички дрехи

напоени с твоите лъжи...

Любовта ми е красива птица,

ти си само лед и мраз,

в ръцете ми усещаше невинност,

ала във скръбен ангел се превърнах аз...

Не биваше да харча святи чувства,

да страдам, да умирам, да простя,

не биваше с отрова да напълниш

една кристална чаша самота...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

spring_girl91 (Теди)

2009-05-27T10:34:01+03:00

Неописуема нежност струи от стиха ти,Радосвета...Наистина финалът е страхотен!Поздрав от сърце!
viktoar (Виктория Стоянова)

2009-05-27T07:15:02+03:00

Доста добро, финалът ми хареса..смисълът е дълбок и въпреки това поднесен леко