***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата,
понеже съм до костите надупчена
от хиляди и хиляди ключалки.
Отвътре се процежда светлината ми.
Не е денят напразна еуфория
и слънцето не е измислица...
Не ме затваряйте в ковчежето,
когато се пропука хоризонтът. ...