***Отваря се...

5 feb 2019, 15:34

Poesía

490 1 2

***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата,
понеже съм до костите надупчена
от хиляди и хиляди ключалки.
Отвътре се процежда светлината ми.
Не е денят напразна еуфория
и слънцето не е измислица...

Не ме затваряйте в ковчежето,
когато се пропука хоризонтът.
Със шепа пръст не може да затиснете
високите октави на сърцето ми.
Пуснете ме! Разпнете ме по вятъра,
единствен който ме разбираше
и който само с мен говореше!
Дарете ме на волята на птиците -
последни нека те да ме целуват!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-02-06T11:22:33+02:00

Неизчерпаем извор на романтика, светлина, задушевност и чувственост! Съвършенство, деликатност и проникновение! Докоснато с вълшебно перо вдъхновение!
Plevel (Силвия Илиева)

2019-02-05T22:06:16+02:00

Насладата от словото ти тук е неописуема.