Отведи ме там, където усещам само лекия полъх на вятъра
и зелените косъмчета, гъделичкащи краката ми,
където слънцето грее само за мен
и ме топли с протегнатите си нежни лъчи,
където съм сама, но не се чувствам самотна,
където тревогите ми са нищо повече от прашинки,
носени от вятъра,
където времето е спряло,
чакайки ме търпеливо да го хвана за ръка,
а всяка моя мисъл изписва усмивка на лицето ми -
за първи път така искрена, така безгрижна.
Тук сълзите са ми непознати. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up