Отведи ме там, където усещам само лекия полъх на вятъра
и зелените косъмчета, гъделичкащи краката ми,
където слънцето грее само за мен
и ме топли с протегнатите си нежни лъчи,
където съм сама, но не се чувствам самотна,
където тревогите ми са нищо повече от прашинки,
носени от вятъра,
където времето е спряло,
чакайки ме търпеливо да го хвана за ръка,
а всяка моя мисъл изписва усмивка на лицето ми -
за първи път така искрена, така безгрижна.
Тук сълзите са ми непознати. ...