Lyubo_v (Любомир Попов)
1 3
Sep 20, 2005, 6:31 AM

Отвеяност 

  Poetry
925 0 3
Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.

Та нали усещам теб до себе си и виждам 
                                                          твоя Блясък.
Ти си тъй истинска, по-необходима от
                                                      на времето изгубения пясък.

© Любомир Попов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пиши де! То от едно, две не се разбира...
    Достатъчно между многото да грейне едно бисерче!
    Колкото и да не разбирам от поезия, това ми харесва!
  • Искам да знам има ли смисъл от още? Дайте някаква оценка
  • Това го слагам към символизма.
Random works
: ??:??