20 сент. 2005 г., 06:31

Отвеяност 

  Поэзия
957 0 3
Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.

Та нали усещам теб до себе си и виждам 
                                                          твоя Блясък.
Ти си тъй истинска, по-необходима от
                                                      на времето изгубения пясък.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пиши де! То от едно, две не се разбира...
    Достатъчно между многото да грейне едно бисерче!
    Колкото и да не разбирам от поезия, това ми харесва!
  • Искам да знам има ли смисъл от още? Дайте някаква оценка
  • Това го слагам към символизма.
Предложения
: ??:??