Mar 11, 2009, 2:53 PM

Отвъд 

  Poetry
739 0 6
Кората на дървото се напука.
От студ, а може би от скръб?
Луната мълком стича се в олука,
отместиш ли я - зее празен кръг.
И нищото прегръща самотата,
а тя обича тъмното "отвъд".
И някой се целува в суетата
със сенките, останали без плът.
Кората на дървото се напука.
А знаеш ли, че там било "отвъд"?
Звездите някой хвърли на боклука -
да не описват светлия му път. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Random works
: ??:??