11 мар. 2009 г., 14:53
Кората на дървото се напука.
От студ, а може би от скръб?
Луната мълком стича се в олука,
отместиш ли я - зее празен кръг.
И нищото прегръща самотата,
а тя обича тъмното "отвъд".
И някой се целува в суетата
със сенките, останали без плът.
Кората на дървото се напука.
А знаеш ли, че там било "отвъд"?
Звездите някой хвърли на боклука -
да не описват светлия му път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация