Звездни петачета бягат по хълма
и пълнят небето със звън на стъкло.
Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,
сякаш никога нищо не е било.
Обгръща ни двамата жадни и морни,
талазът ухаен на светлинното вино.
Аз съм лунният шепот, дъхът омагьосващ,
от който оставаш безмълвен, без име.
Аз съм тъмната горест в твоята сянка
и знам, че очите ми често сънуваш.
Безпощадно обичай! Целувай ме, сякаш
не знаеш ще има ли следващо утро! ...