10 jul 2010, 16:03

Отвъд светлината 

  Poesía » De amor
937 0 18
Звездни петачета бягат по хълма
и пълнят небето със звън на стъкло.
Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,
сякаш никога нищо не е било.
Обгръща ни двамата жадни и морни,
талазът ухаен на светлинното вино.
Аз съм лунният шепот, дъхът омагьосващ,
от който оставаш безмълвен, без име.
Аз съм тъмната горест в твоята сянка
и знам, че очите ми често сънуваш.
Безпощадно обичай! Целувай ме, сякаш
не знаеш ще има ли следващо утро! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??