ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)
34 158
Jan 13, 2008, 11:56 PM

Отвъдно 

  Poetry » Phylosophy
1342 0 5

              ОТВЪДНО


  Когато си отида от един гроб,
  заринат с камъни,
  душата ми, прогнила в мъките
  на вяла изповед, ще плаче.


  Когато в пламъци потъна,
  душата ми прокудена
  до Бог не ще да може да достигне.


  Когато в облака от прах изстина,
  в мига на нищото останало,
  ще се родя отново в него,
  във малка вечност на нищожество.


  И гробът ми отворен ще остане -
  без камък, паметник и изповед.
  Ще плача аз до гроба си,
  за да докосна вечността от Господа.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??