Отвъдно

Jan 13, 2008, 11:56 PM

Poetry » Phylosophy

1482 0 5

ОТВЪДНО
Когато си отида от един гроб,
заринат с камъни,
душата ми, прогнила в мъките
на вяла изповед, ще плаче.
Когато в пламъци потъна,
душата ми прокудена
до Бог не ще да може да достигне.
Когато в облака от прах изстина,
в мига на нищото останало,
ще се родя отново в него,
във малка вечност на нищожество. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Отвъдно

Want to read more?

Random works