Отвъдно

13 ene 2008, 23:56

Poesía » Filosófica

1492 0 5

ОТВЪДНО
Когато си отида от един гроб,
заринат с камъни,
душата ми, прогнила в мъките
на вяла изповед, ще плаче.
Когато в пламъци потъна,
душата ми прокудена
до Бог не ще да може да достигне.
Когато в облака от прах изстина,
в мига на нищото останало,
ще се родя отново в него,
във малка вечност на нищожество. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отвъдно

Искате да прочетете повече?

Propuestas