Apr 8, 2007, 2:10 PM
Отвън съм слънце , отвътре мрак
640
1
0
По улиците съвсем сама крещя.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща?
Не, не вярвам, това е просто смешка.
Дали друга душа тъжна, ранена,
плаче с мен на смена?
Привидно съм усмихната, щастлива с душа от обич,
а не от камък или гнила слива.
Нали един ден ми каза,
че душата ще миряса.
Само ще ти кажа, мили,
че сърцето с катран са ти промили.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща?
Не, не вярвам, това е просто смешка.
Дали друга душа тъжна, ранена,
плаче с мен на смена?
Привидно съм усмихната, щастлива с душа от обич,
а не от камък или гнила слива.
Нали един ден ми каза,
че душата ще миряса.
Само ще ти кажа, мили,
че сърцето с катран са ти промили.
© Милена Йорданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
