Отвън съм слънце , отвътре мрак

Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176

8.04.2007 г., 14:10 ч.

Поезия

637 1 0

По улиците съвсем сама крещя.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.

Дали за мене някой някога се сеща?
Не, не вярвам, това е просто смешка.
Дали друга душа тъжна, ранена,
плаче с мен на смена?

Привидно съм усмихната, щастлива с душа от обич,
а не от камък или гнила слива.
Нали един ден ми каза,
че душата ще миряса.
Само ще ти кажа, мили,
че сърцето с катран са ти промили.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.