Отвързах мисълта си.
И съблякох я
от дрехите износени на римите.
Изпратих я
да търси своя корен
зад ъгъла на мъртвите ми спомени.
Обременената и същина се сгуши
в изсъхнали треви от безнадеждност.
Усети по крилете си пространството
и полетя, макар и неуверено.
Премина през решетките на времето.
Разпадна се на мигове вълнения. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up