12.10.2007 г., 11:13 ч.

Отвързах мисълта 

  Поезия
906 0 30

Отвързах мисълта си.

                            И съблякох я

от дрехите износени на римите.

Изпратих я

                     да търси своя корен

зад ъгъла на мъртвите ми спомени.

Обременената и същина се сгуши

в изсъхнали треви от безнадеждност.

Усети по крилете си пространството

и полетя, макар и неуверено.

Премина през решетките на времето.

Разпадна се на мигове вълнения.

Опияни я новата стихия.


Поспря на гроба скромен на баща ми.

Остави му един букет мълчание.

Каквото той обичаше - достойно.

На майка ми на гроба се задъха.

Положи и една сълза изпръхнала,

вместо целувка късна на ръцете и.

Почака малко.

Като свещ стопи се

в болезнената святост на отвъдното.

                           

Обиколи пространствата на детството.

Събра си малко късчета безгрижие,

трохи от аромата на сладкишите,

които ме завръщаха във къщи.

                           

Премина по забързаните улици,

където младостта ми се заричаше,

че няма никога да ги напусне,

но не изпълни свойте обещания.

                           

И после зъвъртя я центрофугата -

Любов, сълзи, обричане, съмнения,

деца, живот, изпълнен с отрицания.

Умора, стих, илюзии, страдания.

И неизбежност.

                            Тиха неизбежност.

                           

Прибрах я призори.

                                    Опиянена

от скоростта на своето пътуване.

Премръзнала до смърт от голотата си.

Превързах и крилата - изпокъсани

от болката на късното завръщане.

Предложих  и възглавница от сънища

и я завих с гореща тишина.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • невероятен стих,поздравления...
  • букет мълчание...

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!*
  • Много красиво!
  • Изстрадано,истинско,завладяващо!!!Поздравявам те с много обич!
  • Пишеш прекрасно!!!
  • О,Разкошен стих!
    "Ода за живота"!
    Поздравления!
  • След този полет на крилете на твоя стих, Валя, ми се иска да цитирам всеки стих и да ти кажа, че е невероятно силен и докосващ... а може би просто трябва да цитирам Вальо - " Поредният урок по поезия!" С възхищение!!!
  • Страхотно е!!!
  • поредният урок по поезия...
  • Поздравления за силния стих!
  • Много,много силно!Поздрав!
  • Горката тя....
  • Благодаря ви,приятели!
    Благодаря ви защото това стихотворение се случи(Вярвам,че поезията се случва)благодарение на вас.Снощи облъчена от вашата поетична енергия,която докосва дълбоко същността ми просто трансформирах по някакъв начин всичко получено от вас.Писането беше по-малко от пет минути,спонтанно и без поправки.Още веднъж благодаря!
  • Разби ме!Сломи ме!Разплака ме!....
    Баси...целият път...с една гола мисъл...ЕДИНСТВЕНА!
    10х!!!
  • Остави ме без думи...
  • Това е . Това гори в душата ми.
    Сега ще се облечем с обичане заедно
    с теб, за да се разходим из Рая, с обич.
  • Полетях на твойта мисъл с крилата и...
    на земята се завърнах разтреперена!!!
    Браво, Валя!!!
  • Аплодисменти, Валя!!!
  • Прекрасно е!!!
  • Усетих те като сродна душа... Изпълни ме стихът ти с дълбоко прозрените истини. Развяна усмивка от мен!
  • Ако трябва да степенувам от 1 до 3, вече си на трето ниво. Поздрави, Ели.
    С удоволствие го изчетох.
  • Голяма лирика!!!Любимо ми става!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Каква жена си, Вале...магьосница на стиха! БЛАГОДАРЯ!!!
  • "Превързах и крилата - изпокъсани

    от болката на късното завръщане.

    Предложих и възглавница от сънища

    и я завих с гореща тишина."

    Много, много силно! Съпреживявам!


  • Много ми харесва поезията ти !
  • Невероятен стих!!!Нямам думи да ти кажа колко много ми хареса и как дълбоко се усеща!.....
  • "Прибрах я призори.

    Опиянена

    от скоростта на своето пътуване.

    Премръзнала до смърт от голотата си.

    Превързах и крилата - изпокъсани

    от болката на късното завръщане.

    Предложих и възглавница от сънища

    и я завих с гореща тишина."-много ми харесва!Ама то цялото ми харесва,трудна работа да си харесам да цитирам нещо,три пъти го четох! Поздрав и прегръдка!
  • Грабна ме!Страшно силен стих!
  • "Обиколи пространствата на детството.

    Събра си малко късчета безгрижие,

    трохи от аромата на сладкишите,

    които ме завръщаха във къщи."

    Силно!!!

  • Невероятен стих Валя!
    Поздравявам те за таланта и силата на внушението!
Предложения
: ??:??