А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се
времето, тогава сякаш безпределно
от ден на ден по-малко смях се,
вълните, лутайки се, гонех, но безцелно.
А сърцето - о, аз него натроших го,
по чужди порти тропах, залъци оставях,
раздавах, но парче запазих, скрих го,
притихвайки, за теб да не забравям. ...