От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко".
Пасеше по поляните и всичко беше сладко.
До електропастира, небръснат и с рога
я гледаше овенът... Той също бе така...
По морава некосена Обичта се стъпква в бит.
Каракула все износен - от муцуна до копита.
А в мигът им, за последно, ножът остър бе утеха,
за да имат други вълна за парижските си дрехи...