9.10.2014 г., 17:26 ч.

Овца 

  Поезия » Философска
582 0 10
От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко".
Пасеше по поляните и всичко беше сладко.
До електропастира, небръснат и с рога
я гледаше овенът... Той също бе така...
По морава некосена Обичта се стъпква в бит.
Каракула все износен - от муцуна до копита.
А в мигът им, за последно, ножът остър бе утеха,
за да имат други вълна за парижските си дрехи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
: ??:??