Озарена съм от светлина.

Коя съм аз, от где и от кога?

Душата ми, без път и без посока,

намери теб в потока на живота.

Намери теб, без път и без посока.

Обрулен от завистници жестоки.

С прекършени крилe и уморен.

От неверници там нейде заклеймен.

В миг на бурно вдъхновение

душата ми се втурна в теб.

Допусна я. Без капчица съмнение.

И полетя с мен.

С писъка на вятъра, разрошил огнените гриви

на своята душа!

С безвремието – откровение,

понесъл се с крилете на страстта.

В безумието слети, едновременно.

Озарени сме  от светлина.

От мен към теб, от теб към мен.

Изгубени за хора и за време,

поели път към вечността.