Озарена съм от светлина.
Коя съм аз, от где и от кога?
Душата ми, без път и без посока,
намери теб в потока на живота.
Намери теб, без път и без посока.
Обрулен от завистници жестоки.
С прекършени крилe и уморен.
От неверници там нейде заклеймен.
В миг на бурно вдъхновение
душата ми се втурна в теб.
Допусна я. Без капчица съмнение.
И полетя с мен.
С писъка на вятъра, разрошил огнените гриви
на своята душа!
С безвремието – откровение,
понесъл се с крилете на страстта.
В безумието слети, едновременно.
Озарени сме от светлина.
От мен към теб, от теб към мен.
Изгубени за хора и за време,
поели път към вечността.
© Валентина Недялкова Все права защищены