Па макар и крокодил

Nov 14, 2006, 10:26 AM

Poetry

730 0 14

Ако някога забравя,
че човек съм се родил,
то тогава, то тогава
нека стана крокодил,
нека в моя Нил самотен,
монотонно, час по час,
да тече край мен живота,
да се лутам в него аз,
нека всички ме проклинат –
аз за туй пък ще ги хапя,
а щом лятото отмине,
и със есента закапят ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Па макар и крокодил

Want to read more?

Random works