Па макар и крокодил

14 nov 2006, 10:26

Poesía

726 0 14

Ако някога забравя,
че човек съм се родил,
то тогава, то тогава
нека стана крокодил,
нека в моя Нил самотен,
монотонно, час по час,
да тече край мен живота,
да се лутам в него аз,
нека всички ме проклинат –
аз за туй пък ще ги хапя,
а щом лятото отмине,
и със есента закапят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Па макар и крокодил

Искате да прочетете повече?

Propuestas