Jul 30, 2008, 2:11 PM

Пада мрак... 

  Poetry
677 0 2
Момичето...
то гледаше стената
Стена - свидетелка на много страх...
и сълзи...
И всичко... в миг
изгуби смисъл...
Момичето...
изтръпна...
Това изтръпване...
сякаш ранена сърна
в предсмъртна агония
вижда ловеца - прострелял я...
Пред момичето стоеше...
в синкава мъглявина - той...
Баща й...
Тя беше впила поглед...
някъде... някъде там...
в спомените...
Но как искаше да избяга
от тях...
а всеки ден...
потъваше в жестоката
им необятност...
А той... баща й..
беше вперил поглед в нея
с жар...
Злокобен страх...
и после...
Нищо...
Отчаянието е на власт...
и тишината...
Грях!
Нима възможно е...
и как?!
И пада мрак...

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е въздействащо!!!
    Прекланям се!
  • потръпнах...
    жестоко и истинско...и как наистина е възможно...
    стих...който ме развълнува до дъното на душата...
    с обич, Мирена.
Random works
: ??:??