Пада мрак...

30 jul 2008, 14:11

Poesía

676 0 2

Момичето...
то гледаше стената
Стена - свидетелка на много страх...
и сълзи...
И всичко... в миг
изгуби смисъл...
Момичето...
изтръпна...
Това изтръпване...
сякаш ранена сърна
в предсмъртна агония
вижда ловеца - прострелял я...
Пред момичето стоеше...
в синкава мъглявина - той...
Баща й...
Тя беше впила поглед...
някъде... някъде там...
в спомените...
Но как искаше да избяга
от тях...
а всеки ден...
потъваше в жестоката
им необятност...
А той... баща й..
беше вперил поглед в нея
с жар...
Злокобен страх...
и после...
Нищо...
Отчаянието е на власт...
и тишината...
Грях!
Нима възможно е...
и как?!
И пада мрак...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

novali (Новали)

2008-07-31T13:41:43+03:00

Много е въздействащо!!!
Прекланям се!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-30T16:22:06+03:00

потръпнах...
жестоко и истинско...и как наистина е възможно...
стих...който ме развълнува до дъното на душата...
с обич, Мирена.