Пада светлината

Mar 4, 2010, 2:55 PM

Poetry » White poetry

471 0 0

И пада светлината като стон
над моята душа
Любов с любов се слива
а слабостта самотна
ме гледа с питащи очи
а нея я боли - роса под слънцето
и скреж студен по пръстите
на нощната ръка
Ти трябва да ù вярваш -
любовта...
От болката другар ще ти роди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пада светлината

Want to read more?

Random works