Пада светлината

4.03.2010 г., 14:55 ч.

Поезия » Бели стихове

472 0 0

И пада светлината като стон
над моята душа
Любов с любов се слива
а слабостта самотна
ме гледа с питащи очи
а нея я боли - роса под слънцето
и скреж студен по пръстите
на нощната ръка
Ти трябва да ù вярваш -
любовта...
От болката другар ще ти роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пада светлината

Искате да прочетете повече?

Предложения