Паднах от колелото, защото
главата ми сякаш още бе на леглото.
Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.
Краката ми да въртят педалите спряха.
След миг на земята се озовах,
от невижданата гледка направо онемях.
Гледам - пред мене чудо прекрасно -
кима ми с глава и усмихва ми се ясно.
Бог красота неземна създал е,
на творението име прекрасно дал е.
Доскоро бързах - за работа закъснявам,
а сега светът сякаш спрял е. Чак недоумявам ...