Паднах от колелото, защото

главата ми сякаш още бе на леглото.

Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.

Краката ми да въртят педалите спряха.

След миг на земята се озовах,

от невижданата гледка направо онемях.

Гледам - пред мене чудо прекрасно -

кима ми с глава и усмихва ми се ясно.

Бог красота неземна създал е,

на творението име прекрасно дал е.

Доскоро бързах - за работа закъснявам,

а сега светът сякаш спрял е. Чак недоумявам

как може красиво създание като това

да стои пред мен - гледа ме сега.

Изведнъж светът размърда се пак,

главата ми замая чак.

Късно е! Повишение надали ще получа.

В бизнеса май няма да сполуча.

На будния ми сън дошъл е краят.

Добре че измъкнах се от таз омая.

Бях така силно пленена!

Като дете, пред телевизор онемяло.

Строшено колело зад мене.

А отпред - огледало!