RainaVakova
431 2770
Dec 22, 2018, 5:46 AM

Паднала е мигла 

  Poetry » Love
577 8 11

Паднала е мигла на луната,
някъде по лявата й скула.
Тя ли ме е учила да чакам,
топлите ти устни да целуна.
Може би нощта ме изпреварва,
прави ме съвкупност от нещата,
дето само в тъмното се вярват,
след като приспим огледалата.
Синя съм, защото си надежда.
Падат ми смутените звездици.
Колко дългооко те разглеждам
в сляпото на своята тъмница.
Пращаш ми от кратерчета думите.
Могат ли за всичко да прощават?
Сто на сто в зависимости губят се, 
дребните неща, а ти оставаш. 
Пазиш ме да пазя равновесие. 
Даже не държиш да обяснявам. 
Мигла от луната ти донесох... 
Помечтай си нещо! Обещава/м!

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??