RainaVakova
431 2764
22.12.2018 г., 5:46 ч.

Паднала е мигла 

  Поезия » Любовна
573 8 11

Паднала е мигла на луната,
някъде по лявата й скула.
Тя ли ме е учила да чакам,
топлите ти устни да целуна.
Може би нощта ме изпреварва,
прави ме съвкупност от нещата,
дето само в тъмното се вярват,
след като приспим огледалата.
Синя съм, защото си надежда.
Падат ми смутените звездици.
Колко дългооко те разглеждам
в сляпото на своята тъмница.
Пращаш ми от кратерчета думите.
Могат ли за всичко да прощават?
Сто на сто в зависимости губят се, 
дребните неща, а ти оставаш. 
Пазиш ме да пазя равновесие. 
Даже не държиш да обяснявам. 
Мигла от луната ти донесох... 
Помечтай си нещо! Обещава/м!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??