Не искай от мене да бъда жена,
когато по мъжки умея да тътря
конците в живота си вечно сама,
побутната в дъното, срязана, мътна.
Капан е да властваш над чужди мечти.
Тръгни си, или ще убия духа ти.
Изглеждам лекарство в наивни очи,
в ума си отрових те. Няколко пъти.
Където премина, нанасям вреда,
наричат ме буря. Прерязах им бриза.
Отивай си, имам самотна съдба,
понеже не сложих сломената риза.
© Габриела All rights reserved.