Sep 17, 2018, 1:12 AM

Пак 

  Poetry
233 0 3

Пак те изгубих, пак изчезна.

Пак частица от душата ми умря.

Измъчено сърцето ми проплаква-

послания ти праща то в нощта...

Но как да ми отвърнеш- теб те няма.

Измислен си от мен- това го проумях

Но, не! Неискам да повярвам,

че си нереален...

Аз искам те до мен във този свят!

И зная във другата реалност,

там някъде,

 зад някой безбрежен хоризонт-

реален си, там теб те има...

Да има те! Там ти си мой... 

© МД All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??