17.09.2018 г., 1:12 ч.

Пак 

  Поезия
232 0 3

Пак те изгубих, пак изчезна.

Пак частица от душата ми умря.

Измъчено сърцето ми проплаква-

послания ти праща то в нощта...

Но как да ми отвърнеш- теб те няма.

Измислен си от мен- това го проумях

Но, не! Неискам да повярвам,

че си нереален...

Аз искам те до мен във този свят!

И зная във другата реалност,

там някъде,

 зад някой безбрежен хоризонт-

реален си, там теб те има...

Да има те! Там ти си мой... 

© МД Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??