Jan 22, 2021, 7:59 PM

Пак чрез мен говориш и звучиш 

  Poetry » Love, Strict forms
1438 0 4
Наказваш ме с мълчанието твое
и тъжно е сред тази тишина.
Не казваш нищо и сега покой е,
разтилащ се във мен като вина.
Каквото и да е, ще го приема.
Ще бъда и най- грешен на света,
но никога не ще ти аз отнема
ореола... той е красота.
Вдъхновител си, макар и тих.
Муза си, която с плам обичам.
Липсва ми чудесния ти стих,
в словото ти, нежното, се вричам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Random works
: ??:??