22.01.2021 г., 19:59 ч.

Пак чрез мен говориш и звучиш 

  Поезия » Любовна, Строги форми
1351 0 4

Наказваш ме с мълчанието твое

и тъжно е сред тази тишина.

Не казваш нищо и сега покой е,

разтилащ се във мен като вина.

 

Каквото и да е, ще го приема.

Ще бъда и най- грешен на света,

но никога не ще ти аз отнема

ореола... той е красота.

 

Вдъхновител си, макар и тих.

Муза си, която с плам обичам.

Липсва ми чудесния ти стих,

в словото ти, нежното, се вричам.

 

Всъщност, знаеш ли... Ти не мълчиш.

Пак чрез мен говориш и звучиш.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??