Dec 1, 2015, 7:56 AM  

Пак цяла 

  Poetry » Love
387 0 3

 

Когато за теб ми се пръсне сърцето
и вечната обич разпръсна,
събирай парченца, хвърли ги в полето,
чрез твоята мощ ще възкръсна.

В тоз миг ще покрия със обич земята,
ще литна свободна и бяла,
а ти преоткрий ме, любов, във росата,
чрез теб ще си бъда пак цяла.

 

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви на всички! Наистина на Танчето варианта е по-хубав и ще го преправя! Благодаря ти, Танче!

    Анастасия, Лейди благодаря ви!

    Както винаги, Младене рисуваш с думи, дори и коментарите! Красив, розов коментар!

    Благодаря ти, Валери и на теб! Ще ви послушам с Танчето и ще преправя!!

    На всички пожелавам много усмивки и много обич
  • Цвети, не би ли звучало по-добре
    "Когато за теб ми СЕ пръсне сърцето....
  • Чудесна миниатюра и като хрумване и като реализация, Цвети. Браво наистина! Разпръсване и после събиране в едно. Ами това е то възкръсването. Не правим ли именно това като издишваме, а после вдишваме? Защото любовта е именно това - издишване на великата екзистенция на душата на розови капчици мъгла и повторното им вдишване до розовия океан на самата любов - една космическа роза.
Random works
: ??:??