Нарисувах дъха ти на пясъка,
както съдбата рисува по чаша кафе...
После прибавих от очите ти блясъка
и усмивката чиста на малко дете.
... Погледнах накрая портрета на пясъка -
ти сякаш посегна към мен!
Чух на вълните безмилостни плясъка,
но пак те рисувам - ти пак си до мен!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up