Нарисувах дъха ти на пясъка,
както съдбата рисува по чаша кафе...
После прибавих от очите ти блясъка
и усмивката чиста на малко дете.
... Погледнах накрая портрета на пясъка -
ти сякаш посегна към мен!
Чух на вълните безмилостни плясъка,
но пак те рисувам - ти пак си до мен!
© ДЕСИ СТОЙКОВА Всички права запазени