Aug 12, 2010, 1:59 PM

Палитрата на времето 

  Poetry » Phylosophy
500 0 7
Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост
на свежата ми и невинна младост.
С пурпурния цвят на розата червена
бе любовта ми сладка оцветена.
С небесно-синьото на ведри небеса
майчинството стори с мене чудеса.
Златното с дъха на зрелите жита
беляза в мен на зрелостта света... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова All rights reserved.

Random works
: ??:??