12 ago 2010, 13:59

Палитрата на времето 

  Poesía » Filosófica
480 0 7

Палитрата на времето ми обеднява

и все по-малко цветове остават.

Отдавна свърши слънчевият цвят,

обагрил топло детския ми свят.

 

Спомен скъп е  розовата радост

на свежата ми и невинна младост.

С пурпурния цвят на розата червена

бе любовта ми  сладка оцветена.

 

С небесно-синьото на ведри небеса

майчинството стори с мене чудеса.

Златното  с дъха на зрелите жита

беляза в мен на зрелостта света...

 

Палитрата на времето ми обеднява.

И все по-малко цветове остават.

С цвета зелен на горските поляни

една надежда в мене ще остане.

 

Сребристо – за добрите ми постъпки.

Оранжево – за радостните тръпки.

А бялото?  Остава ми за КРАЯ.

С него ще потегля за безкрая –

 

там с бяла и пречистена душа –

млада и невинна да се преродя!

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво съпоставяне!Поздрав!
  • Допадна ми това представяне на живота като цветна палитра!
  • Благодаря ви Стели, Галя, Ивон, Татяна и Дорика. Хубаво е да споделяш мислите и чувствата с добронамерени приятели и колеги по перо.
    Доре, благодаря за мнението! Съгласна съм с теб по повод първата забележка, но ако махна думата "млада" в последната строфа финалът ще звучи много тромаво и неблагозвучно.
  • Така и ще е! Поздрав!
  • Много хубав стих!
  • Богата житейска палитра превърнала се в бяло. Поздравления!
  • Много хубава идея и много добро изпълнение. Имам само две забележки. Последната строфа на 5 куплет - за да се спази ритъма, който следваш от самото начало не трябва ли да стане "със него ще потегла към безкрая". И последната строфа - ако махнеш думата "млада" и остане само " невинна да се преродя" - някакси звучи по категорично и завършено. Само идея. Поздрави!
Propuestas
: ??:??