ria (Гергана Иванова)
284 3180

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Палка от щафета 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

• pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

  2006-10-01T01:23:38+03:00
  весело...
  
  а тъжно!
  
  поздрав!*
  и стискай здраво щафетата
  салам
• Романтик (Христо Костов)

  2006-09-13T09:34:33+03:00
  Позрави за стиха, Гери!!!
  Много хубаво си описала това чувство използвайки спортна терминология!!! И жалко, че някои не го разбират, не вникват в стиха!!!
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2006-09-12T17:16:28+03:00
  Браво,Рия!Хареса ми!
  Прегръдка!
• Албиция (Йорданка Гецова)

  2006-09-12T16:57:53+03:00
  Само не искам да ми я грабват! А иначе съм съгласна.Поздравче!
• Етчи (Анета Саманлиева)

  2006-09-12T15:07:27+03:00
  Отново весел стих,нямаш умора.
  Браво Гери,имаш спортен дух.
  Бързо темпо даваш на отбора
  и оставаш другите без дъх.
  
  Поздрав и усмивка.
• dolly (Доли)

  2006-09-12T15:05:38+03:00
  Ето нещо по-спокойно по същата тема, Риа. Поздрави! Радвам се на твоята енергия и хъс.
  „Намерих
  пръчка в планината -
  когато се изкачвах.
  И я взех.
  Помагаше ми,
  малко бе чепата,
  но пак се чувствахме добре –
  аз топлех я с ръка,
  а тя ми бе
  опората
  по пътя...
  Как лекичко вървях!
  На връщане –
  подпрях я на дърво,
  за да се вижда
  и с други
  в крак да повърви...
  Дали си спомнят
  пръчките,
  чепати или гладки,
  с шарки или не,
  дланите,
  които са докосвали?
  Откъснати,
  обезлистени,
  по горските пътеки
  те имат свой живот
  и знаят пътя,
  че са у дома...
  А ние сме им гости -
  уж за малко,
  но пак
  се връщаме
  при тях
  и в спомен,
  и наяве,
  защото
  са добър
  водач –
  също
  като любовта...
  И като нея,
  те остават
  мъртви,
  ако няма
  очи,
  които да ги видят,
  ръце,
  които да ги стоплят
  и сърца,
  които да се доверят..."
  
  
  
• изречена (Мая Попова)

  2006-09-12T11:55:35+03:00
  дано сме в отбора поне