Позрави за стиха, Гери!!!
Много хубаво си описала това чувство използвайки спортна терминология!!! И жалко, че някои не го разбират, не вникват в стиха!!!
Ето нещо по-спокойно по същата тема, Риа. Поздрави! Радвам се на твоята енергия и хъс.
„Намерих
пръчка в планината -
когато се изкачвах.
И я взех.
Помагаше ми,
малко бе чепата,
но пак се чувствахме добре –
аз топлех я с ръка,
а тя ми бе
опората
по пътя...
Как лекичко вървях!
На връщане –
подпрях я на дърво,
за да се вижда
и с други
в крак да повърви...
Дали си спомнят
пръчките,
чепати или гладки,
с шарки или не,
дланите,
които са докосвали?
Откъснати,
обезлистени,
по горските пътеки
те имат свой живот
и знаят пътя,
че са у дома...
А ние сме им гости -
уж за малко,
но пак
се връщаме
при тях
и в спомен,
и наяве,
защото
са добър
водач –
също
като любовта...
И като нея,
те остават
мъртви,
ако няма
очи,
които да ги видят,
ръце,
които да ги стоплят
и сърца,
които да се доверят..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
а тъжно!
поздрав!*
и стискай здраво щафетата
салам