Паметта на водата

Nov 21, 2013, 7:48 PM

Poetry » Other

685 0 7

Теб, моя безгрижна вода,
със спомени тъжни напълних.
Веднъж те изпрах със дъжда.
В кълбо от мъгла те обгърнах.
Превърнах те в леден кристал,
а после стопих те на пара.
Но споменът – пак оцелял,
душевната лодка подкара.
А казват – не помниш и миг.
Затова в теб пуснах сърцето.
И ти се разплиска с ням вик.
Измислица било морето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Паметта на водата

Искате да прочетете повече?

Random works