Lss
42 results
Първо егото пише. Силно егоистично.
После гумата грабвам и изтривам себичното.
Първо мъката плаче и душата разяжда.
С любов сменям обаче и стихът се изгражда.
Първо гняв се излива, сняг вали на парцали. ...
После гумата грабвам и изтривам себичното.
Първо мъката плаче и душата разяжда.
С любов сменям обаче и стихът се изгражда.
Първо гняв се излива, сняг вали на парцали. ...
436
2
Момчетата тръгнаха с блясък в очите си.
Крилата разпериха в синя безкрайност.
Крилата… които отрязах от себе си
със майчина обич и всеотдайност.
Небето е тяхно. Не им трябва земята. ...
Крилата разпериха в синя безкрайност.
Крилата… които отрязах от себе си
със майчина обич и всеотдайност.
Небето е тяхно. Не им трябва земята. ...
609
1
2
Ветровете биват цветни.
От сивия ми доскуча.
Зеленият някак дискретно
закъта спомен във съня…
От златния остана пламък, ...
От сивия ми доскуча.
Зеленият някак дискретно
закъта спомен във съня…
От златния остана пламък, ...
525
6
Грабва Юни чадъра от слънце
и си слага зелената риза.
Злато скрива в пшеничено зрънце
и лудува в небето със бриза.
Украсява се с ягоди зрели, ...
и си слага зелената риза.
Злато скрива в пшеничено зрънце
и лудува в небето със бриза.
Украсява се с ягоди зрели, ...
861
9
Днес празник е. На маса в ресторанта
облечен официално мъж седи,
поставил върху пръстен диаманта
в кутийката на женските мечти.
На масата – бутилка бяло вино, ...
облечен официално мъж седи,
поставил върху пръстен диаманта
в кутийката на женските мечти.
На масата – бутилка бяло вино, ...
503
Магията на нощите
и блясъкът на дните,
и тайни, спящи още,
и теменужки скрити...
В небето от мълчания ...
и блясъкът на дните,
и тайни, спящи още,
и теменужки скрити...
В небето от мълчания ...
584
8
Облачни птици се гонят в небето,
палави истини в него блестят.
Грее усмивката, бие сърцето,
синьо вълшебство е целият свят.
Чакаш със залеза. Слънцето жали, ...
палави истини в него блестят.
Грее усмивката, бие сърцето,
синьо вълшебство е целият свят.
Чакаш със залеза. Слънцето жали, ...
496
3
Поетът с вино се напил,
красавица видял.
Поема той ù посветил,
с наздравица заспал.
Събудил се със махмурлук. ...
красавица видял.
Поема той ù посветил,
с наздравица заспал.
Събудил се със махмурлук. ...
474
4
Вечерта се съблича по стихове
и със гребен от рими се сресва.
Сто движения – лъскави мигове
равномерно в косите си вчесва.
Бледен лъч от луната открадва ...
и със гребен от рими се сресва.
Сто движения – лъскави мигове
равномерно в косите си вчесва.
Бледен лъч от луната открадва ...
708
9
Наливай ме във чашата кристална
на влюбеното си до смърт сърце.
Рисувай ме в картина гениална
с прикрито от загадките лице.
Аз вино силно съм – ще те опия, ...
на влюбеното си до смърт сърце.
Рисувай ме в картина гениална
с прикрито от загадките лице.
Аз вино силно съм – ще те опия, ...
550
4
Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало. ...
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало. ...
547
6
Обичай ме, обичай ме до бяло,
до светлата невинност на снега,
до ручея, разпенил се изцяло,
до нежността на момина сълза.
Обичай ме до синьо, до мечтите, ...
до светлата невинност на снега,
до ручея, разпенил се изцяло,
до нежността на момина сълза.
Обичай ме до синьо, до мечтите, ...
587
7
Завръщаш се в дома си изоставен.
Рушащите стени в сърцето скриваш.
И само вятъра – за страж оставен,
на поолющения праг откриваш.
Прозорците напукано те гледат, ...
Рушащите стени в сърцето скриваш.
И само вятъра – за страж оставен,
на поолющения праг откриваш.
Прозорците напукано те гледат, ...
545
4
Там Дунав се вие и тихичко тича,
вълните пенливи измиват брега.
От спомен изскочило босо момиче
по пясъка търси нетленна следа.
Душата се рее със волност на птица ...
вълните пенливи измиват брега.
От спомен изскочило босо момиче
по пясъка търси нетленна следа.
Душата се рее със волност на птица ...
930
9
Аз коя съм не питай.
По-добре измислù ме.
И във твоите стихове
аз присъствам без име.
През съня ти се нося, ...
По-добре измислù ме.
И във твоите стихове
аз присъствам без име.
През съня ти се нося, ...
967
16
Теб, моя безгрижна вода,
със спомени тъжни напълних.
Веднъж те изпрах със дъжда.
В кълбо от мъгла те обгърнах.
Превърнах те в леден кристал, ...
със спомени тъжни напълних.
Веднъж те изпрах със дъжда.
В кълбо от мъгла те обгърнах.
Превърнах те в леден кристал, ...
669
7
По клоните валеше тишина
от думи, през минутите спестени.
Съблякох дрипавата си вина
от рамене, до мъка изгорени.
Преглътнах сухо – да не ме боли. ...
от думи, през минутите спестени.
Съблякох дрипавата си вина
от рамене, до мъка изгорени.
Преглътнах сухо – да не ме боли. ...
653
7
Сънувам ти ръцете – с топла плетка.
И безопасната игла отпред.
Събуждам се. Последната жилетка
на топлината пази спомен блед.
Обличам я и тръгвам аз по пътя ...
И безопасната игла отпред.
Събуждам се. Последната жилетка
на топлината пази спомен блед.
Обличам я и тръгвам аз по пътя ...
924
9
На малки глътки ти отпивай, бавно.
И нищо, че горчи пелинът днес.
Ще пия с теб. Във чашите поравно
любов и спомен сипах аз нощес.
Не ме кори. Дори не ме обичай. ...
И нищо, че горчи пелинът днес.
Ще пия с теб. Във чашите поравно
любов и спомен сипах аз нощес.
Не ме кори. Дори не ме обичай. ...
632
9
Имам нужда от вятърни мелници –
ветровете от тях ще изтрия.
Ще минавам през празните делници.
Ще използвам и тайна магия
цветовете да скрия под дрехата, ...
ветровете от тях ще изтрия.
Ще минавам през празните делници.
Ще използвам и тайна магия
цветовете да скрия под дрехата, ...
559
2
Аз днес съм море – самотно, без бряг,
без чайки и гларуси бели.
Ти днес си вълна, обръщаща в бяг
дори лодки, на пристана спрели.
Аз днес съм небе – безкрайно само, ...
без чайки и гларуси бели.
Ти днес си вълна, обръщаща в бяг
дори лодки, на пристана спрели.
Аз днес съм небе – безкрайно само, ...
711
4
Среднощно
В съня ми идваш - неспокоен.
Рисуваш есенни листа
и голи клони.
Думите остават неизказани. ...
В съня ми идваш - неспокоен.
Рисуваш есенни листа
и голи клони.
Думите остават неизказани. ...
618
2
Безвремие по новолуние
По новолуние откъснах сребърна звезда.
В тъма среднощна самодивски танц танцувах,
облечена в мъгла и тайни.
Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе. ...
По новолуние откъснах сребърна звезда.
В тъма среднощна самодивски танц танцувах,
облечена в мъгла и тайни.
Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе. ...
625
6
Стъклен пламък
От плажа пясъка изгребах с длани,
а огъня запали ти.
И в пясъка и огъня събрани
втъкахме общите мечти. ...
От плажа пясъка изгребах с длани,
а огъня запали ти.
И в пясъка и огъня събрани
втъкахме общите мечти. ...
677
3
* * *
На прага ти поседнах… електронен.
Годините отминали изтрих с ръка.
И бръчките изгладих с ютията от спомени,
а побелялата коса покрих с боя ...
На прага ти поседнах… електронен.
Годините отминали изтрих с ръка.
И бръчките изгладих с ютията от спомени,
а побелялата коса покрих с боя ...
607
След Достоевски
Един живот прочетох –
безумен, гениален, в два свята изживян.
Живот от мъка, страст и слава:
онеправдан каторжник... ...
Един живот прочетох –
безумен, гениален, в два свята изживян.
Живот от мъка, страст и слава:
онеправдан каторжник... ...
1503
3
Изненадващо
Делникът тежи, пълен с обичайни задължения.
Забравих да изпълня сутрешните намерения.
Кафето топло, подсладено е със захар. Вредно е.
За минало и бъдеще да мисля – непотребно е. ...
Делникът тежи, пълен с обичайни задължения.
Забравих да изпълня сутрешните намерения.
Кафето топло, подсладено е със захар. Вредно е.
За минало и бъдеще да мисля – непотребно е. ...
657
БОСОНОГАТА
Краката ми оставят алени следи от кръв...
Аз бях нестинарка
в огъня на човешката мъка.
Аз вървях боса ...
Краката ми оставят алени следи от кръв...
Аз бях нестинарка
в огъня на човешката мъка.
Аз вървях боса ...
801
3
АГОНИЯ
Събуждам се с тежест в главата. Зората сивее пред очите ми. Слънцето се търкулва като кална футболна топка по мрачното небе. Светлината му е мътна и има черен оттенък. Отварям прозореца и чувам шума на морето. Раковините, осеяли тъмното му дъно, надуват своите рогове. Писъкът им се смесва със ...
Събуждам се с тежест в главата. Зората сивее пред очите ми. Слънцето се търкулва като кална футболна топка по мрачното небе. Светлината му е мътна и има черен оттенък. Отварям прозореца и чувам шума на морето. Раковините, осеяли тъмното му дъно, надуват своите рогове. Писъкът им се смесва със ...
1180
2
ЖЕЛАНИЕ
Искам те…
с постоянното упорство на дете,
с романтичните блянове на девойка,
с ясните желания на жена. ...
Искам те…
с постоянното упорство на дете,
с романтичните блянове на девойка,
с ясните желания на жена. ...
806
7
ЧАЙКАТА
Морето – бурно и безмилостно.
Небето – смръщено и сиво.
И чайката – с пречупено крило.
Видях очите ù – блестящи и уплашени. ...
Морето – бурно и безмилостно.
Небето – смръщено и сиво.
И чайката – с пречупено крило.
Видях очите ù – блестящи и уплашени. ...
760
4
ВОЙНАТА
Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил. ...
Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил. ...
663
3
СНЕЖНА БУРЯ
Припуква огънят в старото огнище,
вятърът се смее в комините опушени.
Спокойствие и тишина царуват в тихия ми кът.
Но неспокойна е душата ми, ...
Припуква огънят в старото огнище,
вятърът се смее в комините опушени.
Спокойствие и тишина царуват в тихия ми кът.
Но неспокойна е душата ми, ...
1256
5
РЕВНОСТ
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх ...
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх ...
853
4
Женски сезони
Май е месецът на розите. Не че цъфтят само през май, но това е останало в паметта ми от детството – как баба ми казва, че съм родена през най-хубавия месец, месецът на розите. Точно по обяд. Може затова да обичам жегите… Хмм… Защо ли не обичам рози?... Обаче бе пролет. Зелено. Ярко. Ух ...
Май е месецът на розите. Не че цъфтят само през май, но това е останало в паметта ми от детството – как баба ми казва, че съм родена през най-хубавия месец, месецът на розите. Точно по обяд. Може затова да обичам жегите… Хмм… Защо ли не обичам рози?... Обаче бе пролет. Зелено. Ярко. Ух ...
3468
3
СТАРИЯТ МУЗИКАНТ
На ъгъла на нов и шумен булевард
и улицата – калдъръмена и тясна,
стои изправен гордо музикантът стар,
с цигулка свири той във утринта прекрасна. ...
На ъгъла на нов и шумен булевард
и улицата – калдъръмена и тясна,
стои изправен гордо музикантът стар,
с цигулка свири той във утринта прекрасна. ...
3889
10
СЪН В ЧЕРНО
Сънувах сън – под цъфнали липи
аз стисках уморените клепачи.
А слънцето листата прогори –
опита се липата да разплаче. ...
Сънувах сън – под цъфнали липи
аз стисках уморените клепачи.
А слънцето листата прогори –
опита се липата да разплаче. ...
955
1
СЕЗОНИ
Уханна пролетна среща...
Срещнах те под цъфнали череши,
тревите шушнеха с омаен глас.
Бе буйна пролет и кръвта кипеше, ...
Уханна пролетна среща...
Срещнах те под цъфнали череши,
тревите шушнеха с омаен глас.
Бе буйна пролет и кръвта кипеше, ...
856
5
ИЗНЕВЯРА
Разпилени мисли – есенни листа,
валят сред белоснежна тишина.
Заспали чувства, звън от камертон,
потърсили във времето подслон. ...
Разпилени мисли – есенни листа,
валят сред белоснежна тишина.
Заспали чувства, звън от камертон,
потърсили във времето подслон. ...
986
Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието,
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост, ...
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост, ...
948
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
