Панта рей
Кажете ми защо все ме избягвате?
Защо не ме поглеждате в очите?
Защо преди фанфарно ми се радвахте,
а днес в сподавен укор ме вините?
За всички ви до дъно се раздавах...
Споделях ваш`те тостове, горчилки...
На близките си все изневерявах,
за да оправям вашите пушилки...
Очите си към себе си обръщам,
да пусна филма, дето го играхме...
И лентата в забавен кадър връщам,
да търся дубъл, в който се оляхме...
Но няма нищо...Всичко е перфектно...
Стоп кадър! Тук нозете ми целувате...
И, просто, подразбирам индиректно -
сега на нови идоли робувате...
© Гергана Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Очаквам ощееееееееее...
-
"Панта рей!"... мда, всичко тече... всичко се променя!
Поздрав! -
Да , права си , така се случва
Ала какво да сторим,реалност.
Накой дава,сърцето си отключва
но няма да получи благодарност.
Но то не трябва и да се очаква
тогава само фалш ще е живота.
Раздавайте се,до последна капка
с искрен порив и душа широка.
Поздрав за стиха и усмивка за теб Гергана -
Подкрепям Чочка, когато се прави добро или се дава нещо, дори едната ръка не казва на другата, къде, кому, колко...Просто даваш, това е любов!
Или не даваш и не правиш добро!
Тук нещата са ясна Рия, средно положение просто няма!
Поздравления за стиха!
Някога имах един стих
"Направиш ли добро
не търси ответ
от злато и сребро" -
Направи добро и го хвърли зад гърба си. Направи го, заради това което си, който иска - да го оцени. Поздрав, Гери!
-
Хубав текст!Да,позната история,съгласен съм с Христо...Поздравления,Гергана!Хенри
-
да, така е. затова са ни нужни малко, но истински приятели. поздравявам те, Гери и не спирам да те чета.
-
До болка позната история!!!
Поздрави за стиха, Гери!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
така става накрая